линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
1.06.2018 г., 10:46 ч.

Отдавна 

  Поезия » Философска, Друга
278 3 2

Отдавна с теб приседнах край потока

разумно що по пътя си тече.

Превръщаше се времето във стока.

Разграбваха я, щом желанията привлече.

 

Един я ползваше за да се хвали

със сребърния блясък във косите си,

а друг се мъчеше да я удави

в солта и хляба на мечтите си.

 

Облечени във везаните ризи на живота

прецеждахме мътилката на пито и платено.

Синееше над нас скръбта на небесата.

Водата се обагряше в смарагдово зелено.

 

Отпиваха я зверове и птици, хора и треви,

а ние с теб стояхме все на стража жадни –

две паднали от своя небосвод звезди,

невидими за всички ви по пладне.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??