Отдавна
Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали
със сребърния блясък във косите си,
а друг се мъчеше да я удави
в солта и хляба на мечтите си.
Облечени във везаните ризи на живота
прецеждахме мътилката на пито и платено.
Синееше над нас скръбта на небесата.
Водата се обагряше в смарагдово зелено.
Отпиваха я зверове и птици, хора и треви,
а ние с теб стояхме все на стража жадни –
две паднали от своя небосвод звезди,
невидими за всички ви по пладне.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
