линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
Jun 1, 2018, 10:46 AM

Отдавна 

  Poetry » Phylosophy, Other
237 3 2

Отдавна с теб приседнах край потока

разумно що по пътя си тече.

Превръщаше се времето във стока.

Разграбваха я, щом желанията привлече.

 

Един я ползваше за да се хвали

със сребърния блясък във косите си,

а друг се мъчеше да я удави

в солта и хляба на мечтите си.

 

Облечени във везаните ризи на живота

прецеждахме мътилката на пито и платено.

Синееше над нас скръбта на небесата.

Водата се обагряше в смарагдово зелено.

 

Отпиваха я зверове и птици, хора и треви,

а ние с теб стояхме все на стража жадни –

две паднали от своя небосвод звезди,

невидими за всички ви по пладне.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??