2.11.2007 г., 15:39

Отдавна...

860 0 4

Отдавна спрях да вярвам в падащи звезди,
не обръщам внимание на горчиви сълзи.
Звездите падат и угасват,
сълзите се ронят и забравят.
Отдавна спрях да гледам хората в очите,
просто така по-лесно преглъщам лъжите.
Очите говорят и мамят,
лъжите се сипят и раняват.
Отдавна спрях да гоня несбъднати мечти,
да вярвам и в хорските думи.
Мечите - измамени надежди,
думите - лъжи в бели одежди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....