Nov 2, 2007, 3:39 PM

Отдавна...

  Poetry » Other
861 0 4

Отдавна спрях да вярвам в падащи звезди,
не обръщам внимание на горчиви сълзи.
Звездите падат и угасват,
сълзите се ронят и забравят.
Отдавна спрях да гледам хората в очите,
просто така по-лесно преглъщам лъжите.
Очите говорят и мамят,
лъжите се сипят и раняват.
Отдавна спрях да гоня несбъднати мечти,
да вярвам и в хорските думи.
Мечите - измамени надежди,
думите - лъжи в бели одежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...