Отдавна не се бе случвало на мене.

На другите - да, но не и на мен.

Отдавна никой не беше се будил в очите ми.

Затворил в шепите моите сънища,

отдавна никой не ми беше рисувал дъги

на мръсното на моя прозорец.

Отдавна я проклех онази гола скитница,

която от куртоазия нарича себе си Любов.

И точно ти намери да се случиш,

и точно сега!

Какво да ти дам?

Сърце - пъзел без половина парчета...

Душа - пустош с пресъхнал оазис...

Очи - бездни и пропасти...

Но ти май не искаш нищо.

А само над мене надвесен

се молиш сън да съм, песен...

(да не се случвам на тебе, когато нямаш какво да ми даваш)