Отекнат ли в душата ти вериги
Звъннат ли в сърцето ти стъкла
и скършат ли ти волята за полет,
дори и да разпериш пак крила
не ще ухае вече твойта пролет.
Отекнат ли в душата ти вериги
от чужда злоба или мъст,
безпомощно потъваш във интриги
и губиш за живота хъс.
Помръкне ли ти жаждата за обич
от бича на болезнени слова,
от гаснещият пламък просиш
да остави мъничка искра,
която да ти бъде за утеха
сред пъплещата самота,
за да ти напомня за човека
живял във твоята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
Благодаря! И отново поздрав! 