LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Oct 31, 2006, 10:40 AM

Отекнат ли в душата ти вериги 

  Poetry
673 0 13

 

Звъннат ли в сърцето ти стъкла

и скършат ли ти волята за полет,

дори и да разпериш пак крила

не ще ухае вече твойта пролет.

 

 

Отекнат ли в душата ти вериги

от чужда злоба или мъст,

безпомощно потъваш във интриги

и губиш за живота хъс.

 

Помръкне ли ти жаждата за обич

от бича на болезнени слова,

от гаснещият пламък просиш

да остави мъничка искра,

 

която да ти бъде за утеха

сред пъплещата самота,

за да ти напомня за човека

живял във твоята душа.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...и даже да си със скършени крила,ти мила,не унивай!
    Когато отворена е душата ти за любовта,
    отново песни ще запеят в сърцето ти!
  • Мразя клюки и интриги.Те са в състояние да отнемат радоста на човек.
    Бори се с това Лъки!
    Поздравления!
  • Прекрасен стих Роси, натъжи душата ми ...
    Това в момента е единственото което чувствам.

    Поздрав и ... усмивка, леко угасваща.
  • Хубав стих, Роси!
  • Роси, стихът ми е стар, от архива, още от август. Но ще помисля! Благодаря! И отново поздрав!
  • Прекрасен стих!!! Аплодисменти!!!
  • Да бъдат с обич пълни нашите сърца,
    а не със злоба и омраза.

    Силен стих, Роси!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно е! Както и ти
  • Здравей, Белоснежке!
    Предлагам ти да публикуваш този текст,като помислиш върху последния куплет, защото да носиш човечноста в душата си не е грях.
    Благодаря ти за поетичния коментар!

    Креми...Благодаря и на теб, мила!
    Поздрави!
  • Простих за завистта на другите,
    преглътнах хапката така горчива…
    загубих слух за клюките и хулите,
    макар че в мен кънтяха с всичка сила.

    Простих и погледите с злоба натежали,
    просъскващи езици зад гърба ми…
    ръцете впиващи се в мен като кинжали
    ме следваха – кошмарите в съня ми…

    Простих! На себе си не ще простя…
    за туй, че съм добра, сърдечна…
    по пътя с тоя грях ще си вървя –
    човек да бъда, ала и човечна!
    * * *
    Много истински и истинен стих, Роси! Нека съумеем да запазим човечността! Поздрави!

  • Благодаря, Мая!
    Нека си пожелаем смелост и упоритост!

    Чар...Благодаря ти за коментара!
  • Браво Роси!
  • да, нека не допускаме да ни оковат във веригите на чуждата злоба и интриги!
Random works
: ??:??