Отекнат ли в душата ти вериги

Poetry

828 0 13

Звъннат ли в сърцето ти стъкла

и скършат ли ти волята за полет,

дори и да разпериш пак крила

не ще ухае вече твойта пролет.

Отекнат ли в душата ти вериги

от чужда злоба или мъст,

безпомощно потъваш във интриги

и губиш за живота хъс.

Помръкне ли ти жаждата за обич

от бича на болезнени слова,

от гаснещият пламък просиш

да остави мъничка искра,

която да ти бъде за утеха

сред пъплещата самота,

за да ти напомня за човека

живял във твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

...и даже да си със скършени крила,ти мила,не унивай!
Когато отворена е душата ти за любовта,
отново песни ще запеят в сърцето ти!

2006-10-31T23:40:35+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Мразя клюки и интриги.Те са в състояние да отнемат радоста на човек.
Бори се с това Лъки!
Поздравления!

2006-10-31T20:20:27+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен стих Роси, натъжи душата ми ...
Това в момента е единственото което чувствам.

Поздрав и ... усмивка, леко угасваща.

2006-10-31T20:00:38+02:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Хубав стих, Роси!

2006-10-31T17:12:53+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Роси, стихът ми е стар, от архива, още от август. Но ще помисля! Благодаря! И отново поздрав!

2006-10-31T11:58:13+02:00