Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14.09.2007 г., 19:33 ч.

Oтесня ми небето... 

  Поезия
593 0 15

Отесня ми небето, сниши се.
Тъмни облаци бродят из него.
Скрити в далечното са звездите,
непогалени тази нощ от очите.
Клони сухи превива липата
спомен-огън разпалва жарава,
вятър задавен преглъща зората,
недоспала, пресипнала в тишината.
И покрива мъглата небето, земята,
с бели капки шумоли във липата.
Да потуши този спомен-жарава,
да притихне сърцето в забрава.
Сенки пясъчни посипват тревите,
засланени листата повяхват,
а наранени се скитат душите,
отеснели небесата проплакват...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??