9.05.2018 г., 17:30

Отговор

1.3K 0 1

                                                                                                                                  на  П.

 

Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш

след словото слово , стихът подир стих?"

Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,

как четири реда на теб посветих !

 

Подобно дъждец летен , падащ отгоре

след мълния кратка раздрала небето ,

туй чувство се ражда и няма отмора-

то се появява и страстно те удря в кубето!

 

Владее те Дявол , ръката трепери,

празни мисли се блъскат из празния кошер,

самичък си шепнеш и в листа се звериш

и все си повтаряш : "Не - не празен номер!

 

Защото - иначе - Тя ще се смее,

когато очите и тука пробягат!"

Оттука - натам / може би / се владееш - 

перото започва самичко да бяга !

 

Тъй листа обличаш , че казваш му "О ,мое чадо,

на среща с Принцеса на бала отиваш,

така че - стегни се , недей ме излага -

та - щом те докосне - да бъде щастлива !"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...