9.05.2018 г., 17:30

Отговор

1.3K 0 1

                                                                                                                                  на  П.

 

Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш

след словото слово , стихът подир стих?"

Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,

как четири реда на теб посветих !

 

Подобно дъждец летен , падащ отгоре

след мълния кратка раздрала небето ,

туй чувство се ражда и няма отмора-

то се появява и страстно те удря в кубето!

 

Владее те Дявол , ръката трепери,

празни мисли се блъскат из празния кошер,

самичък си шепнеш и в листа се звериш

и все си повтаряш : "Не - не празен номер!

 

Защото - иначе - Тя ще се смее,

когато очите и тука пробягат!"

Оттука - натам / може би / се владееш - 

перото започва самичко да бяга !

 

Тъй листа обличаш , че казваш му "О ,мое чадо,

на среща с Принцеса на бала отиваш,

така че - стегни се , недей ме излага -

та - щом те докосне - да бъде щастлива !"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...