на П.
Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш
след словото слово , стихът подир стих?"
Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,
как четири реда на теб посветих !
Подобно дъждец летен , падащ отгоре
след мълния кратка раздрала небето ,
туй чувство се ражда и няма отмора-
то се появява и страстно те удря в кубето!
Владее те Дявол , ръката трепери,
празни мисли се блъскат из празния кошер,
самичък си шепнеш и в листа се звериш
и все си повтаряш : "Не - не празен номер!
Защото - иначе - Тя ще се смее,
когато очите и тука пробягат!"
Оттука - натам / може би / се владееш -
перото започва самичко да бяга !
Тъй листа обличаш , че казваш му "О ,мое чадо,
на среща с Принцеса на бала отиваш,
така че - стегни се , недей ме излага -
та - щом те докосне - да бъде щастлива !"
© Момчил Манов Всички права запазени