9 мая 2018 г., 17:30

Отговор

1.3K 0 1

                                                                                                                                  на  П.

 

Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш

след словото слово , стихът подир стих?"

Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,

как четири реда на теб посветих !

 

Подобно дъждец летен , падащ отгоре

след мълния кратка раздрала небето ,

туй чувство се ражда и няма отмора-

то се появява и страстно те удря в кубето!

 

Владее те Дявол , ръката трепери,

празни мисли се блъскат из празния кошер,

самичък си шепнеш и в листа се звериш

и все си повтаряш : "Не - не празен номер!

 

Защото - иначе - Тя ще се смее,

когато очите и тука пробягат!"

Оттука - натам / може би / се владееш - 

перото започва самичко да бяга !

 

Тъй листа обличаш , че казваш му "О ,мое чадо,

на среща с Принцеса на бала отиваш,

така че - стегни се , недей ме излага -

та - щом те докосне - да бъде щастлива !"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...