на П.
Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш
след словото слово , стихът подир стих?"
Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,
как четири реда на теб посветих !
Подобно дъждец летен , падащ отгоре
след мълния кратка раздрала небето ,
туй чувство се ражда и няма отмора-
то се появява и страстно те удря в кубето!
Владее те Дявол , ръката трепери,
празни мисли се блъскат из празния кошер,
самичък си шепнеш и в листа се звериш ...