на  П.

Та питаш ме : "Как става тъй,че нанизваш

след словото слово , стихът подир стих?"

Не зная - ей Богу , но ти сама виждаш,

как четири реда на теб посветих !

Подобно дъждец летен , падащ отгоре

след мълния кратка раздрала небето ,

туй чувство се ражда и няма отмора-

то се появява и страстно те удря в кубето!

Владее те Дявол , ръката трепери,

празни мисли се блъскат из празния кошер,

самичък си шепнеш и в листа се звериш

и все си повтаряш : "Не - не празен номер!

Защото - иначе - Тя ще се смее,

когато очите и тука пробягат!"

Оттука - натам / може би / се владееш - 

перото започва самичко да бяга !

Тъй листа обличаш , че казваш му "О ,мое чадо,

на среща с Принцеса на бала отиваш,

така че - стегни се , недей ме излага -

та - щом те докосне - да бъде щастлива !"