Когато черните комини,
скрили хоризонта от очите ми,
пробият моите стени
и се наместят в стаята,
най-вероятно ще се пръсна.
В града (и всеки друг)
ще има поне по седем мои части.
И (може би) ще се помоля.
Тогава някой, някъде,
съвсем случайно,
част от мен ще зърне,
ще познае
(или не, ала харесал),
ще си вземе.
Когато някой, някъде,
съвсем случайно,
зърне част от мен,
познае (или не, ала хареса)
и си скъта,
ще порасна в стаята му.
Стебла и корени
ще пусна по стените
и (вероятно) ще пробия всичко.
Тогава,
по-голяма от комините,
ще скрия хоризонта
от очите им.
© Ася Всички права запазени