31 mar 2010, 16:03

Отговор

  Poesía
854 0 4

Когато черните комини,

скрили хоризонта от очите ми,

пробият моите стени

и се наместят в стаята,

най-вероятно ще се пръсна.

В града (и всеки друг)

ще има поне по седем мои части.

И (може би) ще се помоля.

Тогава някой, някъде,

съвсем случайно,

част от мен ще зърне,

ще познае

(или не, ала харесал),

ще си вземе.

 

Когато някой, някъде,

съвсем случайно,

зърне част от мен,

познае (или не, ала хареса)

и си скъта,

ще порасна в стаята му.

Стебла и корени

ще пусна по стените

и (вероятно) ще пробия всичко.

Тогава,

по-голяма от комините,

ще скрия хоризонта

от очите им.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...