31 mar 2010, 16:03

Отговор

  Poesía
846 0 4

Когато черните комини,

скрили хоризонта от очите ми,

пробият моите стени

и се наместят в стаята,

най-вероятно ще се пръсна.

В града (и всеки друг)

ще има поне по седем мои части.

И (може би) ще се помоля.

Тогава някой, някъде,

съвсем случайно,

част от мен ще зърне,

ще познае

(или не, ала харесал),

ще си вземе.

 

Когато някой, някъде,

съвсем случайно,

зърне част от мен,

познае (или не, ала хареса)

и си скъта,

ще порасна в стаята му.

Стебла и корени

ще пусна по стените

и (вероятно) ще пробия всичко.

Тогава,

по-голяма от комините,

ще скрия хоризонта

от очите им.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....