31 mar 2010, 16:03

Отговор

  Poesía
850 0 4

Когато черните комини,

скрили хоризонта от очите ми,

пробият моите стени

и се наместят в стаята,

най-вероятно ще се пръсна.

В града (и всеки друг)

ще има поне по седем мои части.

И (може би) ще се помоля.

Тогава някой, някъде,

съвсем случайно,

част от мен ще зърне,

ще познае

(или не, ала харесал),

ще си вземе.

 

Когато някой, някъде,

съвсем случайно,

зърне част от мен,

познае (или не, ала хареса)

и си скъта,

ще порасна в стаята му.

Стебла и корени

ще пусна по стените

и (вероятно) ще пробия всичко.

Тогава,

по-голяма от комините,

ще скрия хоризонта

от очите им.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...