Mar 31, 2010, 4:03 PM

Отговор

  Poetry
851 0 4

Когато черните комини,

скрили хоризонта от очите ми,

пробият моите стени

и се наместят в стаята,

най-вероятно ще се пръсна.

В града (и всеки друг)

ще има поне по седем мои части.

И (може би) ще се помоля.

Тогава някой, някъде,

съвсем случайно,

част от мен ще зърне,

ще познае

(или не, ала харесал),

ще си вземе.

 

Когато някой, някъде,

съвсем случайно,

зърне част от мен,

познае (или не, ала хареса)

и си скъта,

ще порасна в стаята му.

Стебла и корени

ще пусна по стените

и (вероятно) ще пробия всичко.

Тогава,

по-голяма от комините,

ще скрия хоризонта

от очите им.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...