Mar 31, 2010, 4:03 PM

Отговор

  Poetry
853 0 4

Когато черните комини,

скрили хоризонта от очите ми,

пробият моите стени

и се наместят в стаята,

най-вероятно ще се пръсна.

В града (и всеки друг)

ще има поне по седем мои части.

И (може би) ще се помоля.

Тогава някой, някъде,

съвсем случайно,

част от мен ще зърне,

ще познае

(или не, ала харесал),

ще си вземе.

 

Когато някой, някъде,

съвсем случайно,

зърне част от мен,

познае (или не, ала хареса)

и си скъта,

ще порасна в стаята му.

Стебла и корени

ще пусна по стените

и (вероятно) ще пробия всичко.

Тогава,

по-голяма от комините,

ще скрия хоризонта

от очите им.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...