С дълбоко смущение, направо с притеснение,

признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.

И не че мозъчните клетки ми са кът,

и не от страх, че ще ме заподозрат.

От вчера съм в борба с прасето,

а онзи ден с детето. Честно, кое от трите къщни?

А искаш ти, админе, отговор да дам,

защо и как живеят хора толкова години  без да са роднини.

И как е уж щастливо, злачно,

пък бурите озон донасят с пролетните ветрове.

И като българска Жена, задавах все въпроса -

как така - едва сега ми стана ясно.

И бързам отговор да дам -

синовете - гордост на мъжа,

дъщерята - слабост на бащата,

някъде накрая и жената.

Често питах - как така. Хубавецът все мълча.

Питам и сега - как така. Хубавецът все мълчи, 

носи пълната торба за безработната жена.

Та така. И горчи. И е сладко, щом от джоба си извади

сладичко за мен. ХУБАВЕЦЪТ МОЙ!