Поставили проклет поет,
редакция да управлява...
Но той понеже бил проклет,
присъди почнал да раздава...
И както днес не е в Европа,
замахал тежката тояга!
Наперен бил, като петел...
И с мания да ръководи,
и към Олимп с Пегас поел,
след свойте първи кукловоди.
А пък подвластните народи
не искали той да ги води!
Макар че били несъгласни
и те ще влезнат в мойта басня!
И този мъничък петел
из двора взел да кукурига,
пред боса си глава бил свел,
но спретвал не една интрига!
Да се греши е най-човешко!
Той знаел този постулат,
затова все търсел грешки,
особено щом срещнел млад...
И мене с реплики най-груби
ме прати в пенсионен клуб...
Защо му се мотая тук,
че пътя ми е просто друг!
Къде съм тръгнал да се меря,
аз нямам тоз капацитет?!
Със две слова, не съм приет
и няма защо да се зверя!
Подгонен бях за правописа!
Каза, че български език не знам...
И с гадни думи ме изписа,
а аз от тях изпитах срам...
Къде се пишат запетайки?
Какъв е този буквен ред!?
И аз, такава таратайка,
не мога да вървя напред!
Затуй, че бях добър във спорта
не съм за тяхната кохорта!
И аз след приказки такива
отидох просто във архива...
... Но не щеш ли за "зла врага",
тъй както в басня се полага,
дойде един добър юнак
и срита горния глупак...
О, и днеска във Европа,
ще трябва да си носим сопа,
да гоним гадните от тука -
и да ги хвърлим на боклука!...
28.10.2011 г. гр. София
© Христо Славов Всички права запазени