28.05.2013 г., 12:26

Отговор - вместо басня

485 0 0

Поставили проклет поет,
редакция да управлява...
Но той понеже бил проклет,
присъди почнал да раздава...

И както днес не е в Европа,
замахал тежката тояга!

Наперен бил, като петел...
И с мания да ръководи,
и към Олимп с Пегас поел,
след свойте първи кукловоди.

А пък подвластните народи
не искали той да ги води!
Макар че били несъгласни
и те ще влезнат в мойта басня!

И този мъничък петел
из двора взел да кукурига,
пред  боса си глава бил свел,
но спретвал не една интрига!

Да се греши е най-човешко!
Той знаел този постулат,
затова все търсел грешки,
особено щом срещнел млад...

И мене с реплики най-груби
ме прати в пенсионен клуб...
Защо му  се мотая тук,
че пътя ми е просто друг!

Къде съм тръгнал да се меря,
аз нямам тоз капацитет?!
Със две слова, не съм приет
и няма защо да се зверя!

Подгонен бях за правописа!
Каза, че български език не знам...
И с гадни думи ме изписа,
а аз от тях изпитах срам...

Къде се пишат запетайки?
Какъв е този буквен ред!?
И аз, такава таратайка,
не мога да вървя напред!

Затуй, че бях добър във спорта
не съм за тяхната кохорта!
И аз след приказки такива
отидох просто във архива...

... Но не щеш ли за "зла врага",
тъй както в басня се полага,
дойде един добър юнак 
и срита горния глупак...

О, и днеска във Европа,
ще трябва да си носим сопа,
да гоним гадните от тука -
и да ги хвърлим на боклука!...


   28.10.2011 г. гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...