Отговорите на баба...
В отговор на - Имам само няколко въпроса... - на Жени /evgeniq (Евгения Петрова)/, с много обич (от баба)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=131838
О, не, изобщо не умира лятото!
Там на екватора отива на почивка,
а после носи на криле от птиче ято,
събрана топлина в безброй усмивки.
Под фустата на есента се крият
единствено мечтите на мечетата,
че зимата по-рано ще си иде
и те ще припнат да играят сред дърветата.
Земята траур не обича да облича.
Нощта ú дава елегантна рокля, черна,
с която по коктейли звездни тича...
... но все на Слънцето остава верна.
Задъхани в любов вълните на морето
отново ще се втурват към скалите.
От бурите ще е останал само пясък,
на който уморени ще притихват.
И пак морето своите скали ще гали
пред погледите на делфините и чайките,
а с низове от шарени корали
ще украсяват бреговете им русалките.
Коралите са спомен от сестра им.
И, че не в думите се крие любовта...
(онази вещица заключи в тях гласа ú.)
... с тях ще напомнят дълго на света.
И Залезът е влюбен. Виж лицето му.
От страст по своята Зора той руменее.
Послъгва я понякога, че зад пердетата
я дебне тъмното и тя от страх бледнее.
"А птиците какво ще си разказват,
когато вечер се завръщат у дома?"
Че и крила във висините да размахват,
те мислят винаги за своите гнезда...
Тополите са рошави, защото нямат
ни гребен да се срешат, нито огледало.
А пък от име мъжките тополи се отказват,
когато еманципацията на жените си видяли...
От трепет ружите в червено се обагрят,
когато слънцето за пръв път ги съблича.
Наивни са и твърде много вярват,
че само тях единствено обича.
Небето, кой посегне, го рисува -
и вятъра, и слънцето, дори и самолетите.
Ала единствено на облаците се бунтува,
когато с облачност обличат го поетите.
"Вредител ли е мишката?" ...Едва ли.
Вредителството дума е - човешка...
И щом Природата и Бог са я създали,
не вярвам във създаването ú да има грешка.
А "колко грозни можем да сме хората
в подкожието на скъпата си външност"?
До толкова, че даже с гняв Планетата
да иска да се отърве от тази същност!...
***
На Цвети,
"Раците защо ли ходят настрани,
а ние хората това не можем да направим?"
О, можем всичко! Само че дали
със криво ходене, постъпки ще изправим?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
