Отговорите на баба...
В отговор на - Имам само няколко въпроса... - на Жени /evgeniq (Евгения Петрова)/, с много обич (от баба)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=131838
О, не, изобщо не умира лятото!
Там на екватора отива на почивка,
а после носи на криле от птиче ято,
събрана топлина в безброй усмивки.
Под фустата на есента се крият
единствено мечтите на мечетата,
че зимата по-рано ще си иде
и те ще припнат да играят сред дърветата.
Земята траур не обича да облича.
Нощта ú дава елегантна рокля, черна,
с която по коктейли звездни тича...
... но все на Слънцето остава верна.
Задъхани в любов вълните на морето
отново ще се втурват към скалите.
От бурите ще е останал само пясък,
на който уморени ще притихват.
И пак морето своите скали ще гали
пред погледите на делфините и чайките,
а с низове от шарени корали
ще украсяват бреговете им русалките.
Коралите са спомен от сестра им.
И, че не в думите се крие любовта...
(онази вещица заключи в тях гласа ú.)
... с тях ще напомнят дълго на света.
И Залезът е влюбен. Виж лицето му.
От страст по своята Зора той руменее.
Послъгва я понякога, че зад пердетата
я дебне тъмното и тя от страх бледнее.
"А птиците какво ще си разказват,
когато вечер се завръщат у дома?"
Че и крила във висините да размахват,
те мислят винаги за своите гнезда...
Тополите са рошави, защото нямат
ни гребен да се срешат, нито огледало.
А пък от име мъжките тополи се отказват,
когато еманципацията на жените си видяли...
От трепет ружите в червено се обагрят,
когато слънцето за пръв път ги съблича.
Наивни са и твърде много вярват,
че само тях единствено обича.
Небето, кой посегне, го рисува -
и вятъра, и слънцето, дори и самолетите.
Ала единствено на облаците се бунтува,
когато с облачност обличат го поетите.
"Вредител ли е мишката?" ...Едва ли.
Вредителството дума е - човешка...
И щом Природата и Бог са я създали,
не вярвам във създаването ú да има грешка.
А "колко грозни можем да сме хората
в подкожието на скъпата си външност"?
До толкова, че даже с гняв Планетата
да иска да се отърве от тази същност!...
***
На Цвети,
"Раците защо ли ходят настрани,
а ние хората това не можем да направим?"
О, можем всичко! Само че дали
със криво ходене, постъпки ще изправим?!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
