Отхвърлям Смисъла, за да съм с теб
Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден
от бъдещето мълчаливо.
И между гребените им изникваш ти -
изящна малка статуетка.
Пресята в пясъка на толкова мечти -
бленувана и весела кокетка.
Пробуждаш жаждата в душата -
надеждата за нови светове.
Застинала на стремето на вятъра -
танцьорка пред космическата цев.
Безсмислието на мига ми носиш -
пробило айсберга на вечен лед.
Захвърлям аз хайвера на живота -
отхвърлям Смисъла, за да съм с теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
