Отиде си. Не каза нищо. Просто си отиде. В един миг вече те нямаше. Не знаех как, не знаех защо... Не знаех какво да сторя да те върна... В началото не чувствах нищо. Бях сляпа, глуха... мъртва. Без плът и кръв, създание извън реалността. Но после дойде и празнотата; събуждах се в очакване да дойдеш, да те зърна от вратата, търсейки ключовете си... Но ти не идваше. И чак накрая (та до днес) болката се появи. Болката от загубата, огромна и неизлечима болка. Усещах те навсякъде из себе си, но, уви, не можех да те докосна, да те целуна, да ти кажа колко ми липсваш и че съм загубена без теб!!... Дано да те открия някой ден измежду сънищата и посивелите от времето надежди, в спомените да те имам, та дори и само там. Да бе избягал с друга, да беше станал безразличен... Сърцето щеше да е на парчета, а сега го няма. Просто си отиде заедно с теб. Сля се със пръстта, със светлината, с вечността...
"Болката от загубата,
огромна и неизлечима болка.
Усещах те навсякъде из себе си,
но, уви, не можех да те докосна,
да те целуна,
да ти кажа колко ми липсваш
и че съм загубена без теб!!..."-----Очите ми се изпълниха със сълзи..аз изпитвам чувството,което е написано в тези няколко стиха..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.