Отиде си
Отиде си. Не каза нищо.
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя
да те върна...
В началото не чувствах нищо.
Бях сляпа, глуха... мъртва.
Без плът и кръв, създание извън реалността.
Но после дойде и празнотата;
събуждах се в очакване да дойдеш,
да те зърна от вратата, търсейки ключовете си...
Но ти не идваше.
И чак накрая (та до днес)
болката се появи.
Болката от загубата,
огромна и неизлечима болка.
Усещах те навсякъде из себе си,
но, уви, не можех да те докосна,
да те целуна,
да ти кажа колко ми липсваш
и че съм загубена без теб!!...
Дано да те открия някой ден
измежду сънищата и посивелите
от времето надежди,
в спомените да те имам,
та дори и само там.
Да бе избягал с друга,
да беше станал безразличен...
Сърцето щеше да е на парчета,
а сега го няма.
Просто си отиде заедно с теб.
Сля се със пръстта, със светлината, с вечността...
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя
да те върна...
В началото не чувствах нищо.
Бях сляпа, глуха... мъртва.
Без плът и кръв, създание извън реалността.
Но после дойде и празнотата;
събуждах се в очакване да дойдеш,
да те зърна от вратата, търсейки ключовете си...
Но ти не идваше.
И чак накрая (та до днес)
болката се появи.
Болката от загубата,
огромна и неизлечима болка.
Усещах те навсякъде из себе си,
но, уви, не можех да те докосна,
да те целуна,
да ти кажа колко ми липсваш
и че съм загубена без теб!!...
Дано да те открия някой ден
измежду сънищата и посивелите
от времето надежди,
в спомените да те имам,
та дори и само там.
Да бе избягал с друга,
да беше станал безразличен...
Сърцето щеше да е на парчета,
а сега го няма.
Просто си отиде заедно с теб.
Сля се със пръстта, със светлината, с вечността...
© Елица All rights reserved.
