13.10.2023 г., 17:49

Отиде си самотното мълчание

437 4 1

Отиде си самотното мълчание.

Понякога за малко ще се връща.

Разбира се, че не без основание.

(На мене все за нещо ми е мъчно.)

Дали, че ще ми липсваш със присъствие,

и няма да ми стигаш от наслада,

или, защото ще е някак твърде късно, 

да бъдем дълго влюбени и млади...

И винаги ще питам, (несъзнанателно)

с какво ли съм заслужил толкоз щастие?

Мен все да ме боли е обезателно,

и никъде да нямам здраво място.

Тъгата ми отдавна е във повече. 

Сърцето ми по навик бие гузно, 

че чувството на чаканата обич, 

не може да живее в болен мускул... 

Но ти си твърдоглава по рождение, 

и даже без да питаш, ме подхвана, 

във ни едно от мен, стихотворение 

не ми остави избор да избягам... 

А после ми препречи всички пътища. 

Застана безпардонно пред лицето ми, 

и каза, че съм личнотото ти бъдеще, 

което ще докосваш със ръце! 

Не трепнах и за миг. Така да бъде! 

Достатъчно съм бил от пусто в празно. 

Животът без любов не е присъда, 

а смърт, непредумишлена и бавна... 

Отиде си мълчанието. Сбогом! 

Камбаната сега е твоят глас. 

Обичам те и писмено, и словом! 

Най-много те обичам със душа́! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.10.2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...