Отидох аз на бар с Надежда
Отидох аз на бар с Надежда
тя беше хубава жена.
Отдавна тайно я поглеждам
и днес реших да я сваля.
Направих план,с колата тръгнах
пред бара аз спирачки заковах.
Изкочих, вътре се завтекох
и що да видя, занемях.
Надежда с бармана седеше,
обръщаше коняк подир коняк.
Косата и на вси страни стърчеше
Като че ли е паднала в трънак.
Видя ме, тъпо се усмихна,
поръча топла бира с ледено кафе.
Към мене тръгна и се срина
на пода кат циментено торбе.
Почудих се за миг какво да сторя.
Аз мъж ли съм или пък ей така.
За мен Надежда вече е история,
оказала се не жена-мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
