отива си денят
Отива си денят преуморен
под залеза въздиша тежко
Дъхът му топъл аз усещам в мен
полюшва ме,и става ми горещо.
И после аз опитвам да го спра
забравила за сладостта на мрака
и неусетно идва вечерта
готова никого да не изчака
Върни се !
Малък слънчев ден!
За тебе кой ли ще се сети?
Не знаеш ли че като теб преуморен
заспива вечер сладичко човека.
под залеза въздиша тежко
Дъхът му топъл аз усещам в мен
полюшва ме,и става ми горещо.
И после аз опитвам да го спра
забравила за сладостта на мрака
и неусетно идва вечерта
готова никого да не изчака
Върни се !
Малък слънчев ден!
За тебе кой ли ще се сети?
Не знаеш ли че като теб преуморен
заспива вечер сладичко човека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Борисова Всички права запазени
