Feb 27, 2006, 11:07 PM

отива си денят

Poetry

2.3K 0 8

Отива си денят преуморен
под залеза въздиша тежко
Дъхът му топъл аз усещам в мен
полюшва ме,и става ми горещо.

И после аз опитвам да го спра
забравила за сладостта на мрака
и неусетно идва вечерта
готова никого да не изчака

Върни се !
Малък слънчев ден!
За тебе кой ли ще се сети?
Не знаеш ли че като теб преуморен
заспива вечер сладичко човека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

много хубав стих-браво

2007-03-27T22:38:47+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Отдавна не бях влизал. Наистина е нежно!

2006-06-29T20:27:50+03:00
Penywise (Владимир Александров)

Не ме бива в коментарите...
Мисля, че написаното е дошло направо от сърцето, затова е и изключително нежно

2006-06-13T08:30:08+03:00
Difa4e (Димитрина Георгиева)

Стихотворението е супер.Всеки ден е празник е важен и равен на другите!

2006-04-07T14:33:37+03:00
Natasha (Нати)

Това е хубаво!!!

2006-04-07T10:20:30+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0