Не ти пука - отивай си!...
и забрави за обратния път.
Сълзите по моите бузи игриви са,
а преди смехът ми беше взрив.
Ти болка не знаеш - а жив ли си?!
Повърхност е твойта любов.
Повърхностна, с множество примеси,
вземи я и хвърли я във ров.
Не си човек, не си и камък,
а човечно ли е все да си от кал?
Не си вода, не раждаш пламък,
раждаш само мойта жал...