Не ти пука - отивай си!...
и забрави за обратния път.
Сълзите по моите бузи игриви са,
а преди смехът ми беше взрив.
Ти болка не знаеш - а жив ли си?!
Повърхност е твойта любов.
Повърхностна, с множество примеси,
вземи я и хвърли я във ров.
Не си човек, не си и камък,
а човечно ли е все да си от кал?
Не си вода, не раждаш пламък,
раждаш само мойта жал...
© Поля Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ти ме разби