Jun 2, 2007, 10:38 PM

Отивай си!...

  Poetry
1.1K 0 1

Не ти пука - отивай си!...

и забрави за обратния път.

Сълзите по моите бузи игриви са,

а преди смехът ми беше взрив.


Ти болка не знаеш - а жив ли си?!

Повърхност е твойта любов.

Повърхностна, с множество примеси,

вземи я и хвърли я във ров.


Не си човек, не си и камък,

а човечно ли е все да си от кал?

Не си вода, не раждаш пламък,

раждаш само мойта жал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ехе страхотно е ти ме разби
    Много ми хареса
    Поздрави и /6/

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...