Отивай си
Опивай ме със тягостно мълчание,
разкъсвай ме със ноктите си груби,
не ще докоснеш в мене нежна струна,
не ще ме трогне твоето страдание
Забравих аз отдавна тези думи
и нежните докосвания на ръцете.
Не искам да припомням стари болки
и да събуждам отживяни трепети
Защо ли се завърна тъй нехайна,
тъй лекомислена, тъй безсърдечна,
под външния си блясък
спотаила толкоз пакости?
Отивай си! Аз вече те забравих.
Забравих и очите ти и погледа.
Забравих и не искам да си спомням
за чувството, изгаряло сърцето ми
И ако почувствам пак дори за миг
копнение в душата изтерзана,
това ще бъде просто спомен
от отдавна заздравяла рана
Отивай си! Аз вече те забравих!
Забравих те!
Забравих и косите, и ръцете ти.
Забравил съм и името ти даже.
Отивай си! Отивай си! Отивай си!
Очите ти са две стрели, забити във сърцето ми.
Отивай си!
Достатъчна е болката, която ми донесе.
Отивай си…
И моля те,… не ме поглеждай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
