Отивай си лято!
На юг още с първото ято
отлитай по-бързо от младост.
Изпращам те с огнено-бялата радост
на първия сняг през есенен ден.
Суетата ти алчна изтлява във мен
и на сън ясно виждам своите ръце –
чертаят гроб и в него няма сърце,
а заровени там черно и бяло море
бучат си тайно: кой ще умре
и не ще те с усмивка дочака
пременен на перона на влака ...