Отивам си, не ме позна във песните,
във изгревите, в цъфналите люляци;
в крилата пъстри на дъга в небето -
в искрата на усмихнатите влюбени.
Душата ми направи кръговрата си.
Животът ме закърми със предания -
каквото от земята се е раждало,
от семенце е тръгнало в началото.
Пръстта е тиха, ласкаво загърната
от ручеи, избликнали от жаждата й.
С водата заедно наливат зърното
в пещта на залеза, на хляб да стане. ...