отивам си ...
Отивам си, не ме позна във песните,
във изгревите, в цъфналите люляци;
в крилата пъстри на дъга в небето -
в искрата на усмихнатите влюбени.
Душата ми направи кръговрата си.
Животът ме закърми със предания -
каквото от земята се е раждало,
от семенце е тръгнало в началото.
Пръстта е тиха, ласкаво загърната
от ручеи, избликнали от жаждата й.
С водата заедно наливат зърното
в пещта на залеза, на хляб да стане.
В неразгадаване смениха се посоките -
ще продължа без теб и без обръщане.
Изгубва се Вселената зад облаци
(Без думи съм и не познавам бъдещето).
Отивам си - по пътя се разминахме.
Видяхме се, но май не се познахме -
лицето ми прозрачно ще се скрива...
Ще ме откриеш в смисъла на нямането.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
