Отивам си
Изгуби ме преди да ме познаваш,
да влезеш в моя свят не пожела,
с усмивка всеки укор отклонявах,
явил се като призрак в мисълта.
Повярвах, че в душата си погледнал,
в мечтите си те виждах със крила...
История познато - безнадеждна,
но... ти не си виновен за това.
Защо е нужно да те заблуждавам -
на думите не вярвам ти - прости.
Познаваш ме, аз също те познавам -
логичен край - така го приеми.
Взаимност исках, вярвах във лъжа,
но драмите не са за мен призвание...
Отивам си. И няма да тъжа
за жалко и безлично подражание!
да влезеш в моя свят не пожела,
с усмивка всеки укор отклонявах,
явил се като призрак в мисълта.
Повярвах, че в душата си погледнал,
в мечтите си те виждах със крила...
История познато - безнадеждна,
но... ти не си виновен за това.
Защо е нужно да те заблуждавам -
на думите не вярвам ти - прости.
Познаваш ме, аз също те познавам -
логичен край - така го приеми.
Взаимност исках, вярвах във лъжа,
но драмите не са за мен призвание...
Отивам си. И няма да тъжа
за жалко и безлично подражание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
