30 мая 2008 г., 18:43

Отивам си 

  Поэзия
1135 2 12
Изгуби ме преди да ме познаваш,
да влезеш в моя свят не пожела,
с усмивка всеки укор отклонявах,
явил се като призрак в мисълта.

Повярвах, че в душата си погледнал,
в мечтите си те виждах със крила...
История познато - безнадеждна,
но...  ти не си виновен за това.

Защо е нужно да те заблуждавам -
на думите не вярвам ти - прости.
Познаваш ме, аз също те познавам -
логичен край - така го приеми.

Взаимност исках, вярвах във лъжа,
но драмите не са за мен призвание...
Отивам си. И няма да тъжа
за жалко и безлично подражание!

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??