2.02.2015 г., 17:32

Отивам си

845 0 0

Кристална чаша вино.
В нея мисли объркани свистят.
До нея силует. 
Дим от цигара само,
правещ пирует.

Тъга ли?
Тя е временна. Измамна.
Забравата непостоянна.
Помня. 
Помня всяка дума.
Всеки жест.

Все още те обичам.
Няма смисъл.
Тръгвам си!
Нещо не разбра ли?
Да си проклет!

Съжалявам, 
от болка изрекох 
последните слова.
Обичам те. Това е!
Тесен е за любовта света.

Объркана съм.
Тъжна и щастлива.
Спомени в мен горят.
Бъдещето плаши,
но времето напред отива.
Не връща се назад.

Нямам време за губене.
Само за градене.
Животът е трагедия и без това.
Да плача ли?
Забравих.

Всъщност 
бе красива авантюра.
Целувки. Страст. Емоция.
Приключения и смях.
А след това?
Следа.
Корито от река.

Сбогом! 
Беше ми приятно.
Обичам те!
Но еднократно!
Точно като теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гогова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...