2.02.2015 г., 17:32

Отивам си

839 0 0

Кристална чаша вино.
В нея мисли объркани свистят.
До нея силует. 
Дим от цигара само,
правещ пирует.

Тъга ли?
Тя е временна. Измамна.
Забравата непостоянна.
Помня. 
Помня всяка дума.
Всеки жест.

Все още те обичам.
Няма смисъл.
Тръгвам си!
Нещо не разбра ли?
Да си проклет!

Съжалявам, 
от болка изрекох 
последните слова.
Обичам те. Това е!
Тесен е за любовта света.

Объркана съм.
Тъжна и щастлива.
Спомени в мен горят.
Бъдещето плаши,
но времето напред отива.
Не връща се назад.

Нямам време за губене.
Само за градене.
Животът е трагедия и без това.
Да плача ли?
Забравих.

Всъщност 
бе красива авантюра.
Целувки. Страст. Емоция.
Приключения и смях.
А след това?
Следа.
Корито от река.

Сбогом! 
Беше ми приятно.
Обичам те!
Но еднократно!
Точно като теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гогова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....