byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
9.08.2005 г., 12:31 ч.

Oтиваш си 

  Поезия
1066 0 6

Обръщаш се и си отиваш,
а силуетът ти се дави в деня изпепелен.
Отиваш си и няма да те видя.
С теб тръгва си и част от мен.

Аз зная,след миг ще си далече
и думите ми няма да те спрат.
За мен отдавна времето изтече,
да крещя,да викам и да те кълна.

Отиваш си и дъждът със сълзите ми се слива,
душата ми без глас остана,но крещи.
Спомените всичко в мен събарят и убиват.
Как искам да ти кажа "остани!".

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тони,благодаря и на теб,както и на Дени.Благодаря и на Светльо и Георги ,макар да не са сагласни с написаното от мен.Те все пак имат право на глас
  • Не мисля,че този стих има нещо общо с двата пуснати на Дамян Дамянов и Недялко Йорданов! Единствено по емоция и смисъл си приличат. Но да е копирано - смятам че е абсурдно! На мен ми харесва!
  • Благодаря Вероника

  • Горното е на Дамян Дамянов
    а сега и Недялко Йорданов
    Тя сега си отива,
    още днес си отива.
    Тази рокля е тъмна и така й отива.
    Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
    но какво да направя, като пак ме обича.
    Ето, тих и разумен, приближава се края
    и къде ще отиде,
    аз не зная, не зная.
    При кого ще отиде в тези нощи студени.
    Тя ще мисли за мене,
    ще си спомня за мене.
    И защо една вечер
    най-случайно ми хрумна
    да я спра и почне любовта неразумна?
    Тя сега си отива и почти е спокойна.
    Тя е малка и грешна,
    тя е малка и стройна.
    И защо аз не мога да я спра. И не искам.
    Един влаков сигнал като гларусов писък...
    С нея весел ли бях,
    непохватен ли,
    чист ли?
    Зная само, че тя все пак почна да мисли.
    Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
    но сега е богата -
    тя вече обича.
    Все едно дали мене.
    Но сега точно - мене.
    При кого ще отиде в тези нощи студени?
    И защо аз не мога да я спра. И не искам.
    Един влаков сигнал като гларусов писък...

  • Та значи тъй! Реши и си отиваш...
    На добър час - аз няма да те спра.
    Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра.

    И мене, ако някога ме стопли,
    усмивката на някой друг човек,
    ще ме спаси от старите ми вопли,
    но пътят ми ще стане ли по-лек.

    Сърцето ми докрай ще се разнищи,
    във него ще пресъхне песента
    и то ще заприлича на огнище,
    в което ровят с пръчка в пепелта.

    И то ще заприлича на вратата,
    която подир теб мълчи и зей
    и през която само нощен вятър,
    ще носи прах, от твоите нозе.

    Но тръгваш ти дори без сбогом
    аз не те виня -
    на този свят пътеки много,
    но любов - една.
  • колко истинско и колко познато на сърцето ми!поздравления
Предложения
: ??:??