Oтиваш си

Поэзия

1.3K 0 6

Обръщаш се и си отиваш,
а силуетът ти се дави в деня изпепелен.
Отиваш си и няма да те видя.
С теб тръгва си и част от мен.

Аз зная,след миг ще си далече
и думите ми няма да те спрат.
За мен отдавна времето изтече,
да крещя,да викам и да те кълна.

Отиваш си и дъждът със сълзите ми се слива,
душата ми без глас остана,но крещи.
Спомените всичко в мен събарят и убиват.
Как искам да ти кажа "остани!".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Тони,благодаря и на теб,както и на Дени.Благодаря и на Светльо и Георги ,макар да не са сагласни с написаното от мен.Те все пак имат право на глас

2005-08-11T15:00:53+03:00
prelestnata (Тони Димитрова)

Не мисля,че този стих има нещо общо с двата пуснати на Дамян Дамянов и Недялко Йорданов! Единствено по емоция и смисъл си приличат. Но да е копирано - смятам че е абсурдно! На мен ми харесва!

2005-08-11T01:09:22+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Благодаря Вероника

2005-08-10T23:59:00+03:00
daik (Георги Динински)

Горното е на Дамян Дамянов
а сега и Недялко Йорданов
Тя сега си отива,
още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така й отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя, като пак ме обича.
Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.
При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.
И защо една вечер
най-случайно ми хрумна
да я спра и почне любовта неразумна?
Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна,
тя е малка и стройна.
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.
Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.
Все едно дали мене.
Но сега точно - мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

2005-08-09T20:35:01+03:00
daik (Георги Динински)

Та значи тъй! Реши и си отиваш...
На добър час - аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.

И мене, ако някога ме стопли,
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек.

Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка в пепелта.

И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър,
ще носи прах, от твоите нозе.

Но тръгваш ти дори без сбогом
аз не те виня -
на този свят пътеки много,
но любов - една.

2005-08-09T20:32:32+03:00