Oтиваш си

Comentarios

• 

  byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

  Тони,благодаря и на теб,както и на Дени.Благодаря и на Светльо и Георги ,макар да не са сагласни с написаното от мен.Те все пак имат право на глас

  2005-08-11T15:00:53+03:00
• 

  prelestnata (Тони Димитрова)

  Не мисля,че този стих има нещо общо с двата пуснати на Дамян Дамянов и Недялко Йорданов! Единствено по емоция и смисъл си приличат. Но да е копирано - смятам че е абсурдно! На мен ми харесва!

  2005-08-11T01:09:22+03:00
• 

  byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

  Благодаря Вероника

  2005-08-10T23:59:00+03:00
• 

  daik (Георги Динински)

  
  Горното е на Дамян Дамянов
  а сега и Недялко Йорданов
  Тя сега си отива,
  още днес си отива.
  Тази рокля е тъмна и така й отива.
  Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
  но какво да направя, като пак ме обича.
  Ето, тих и разумен, приближава се края
  и къде ще отиде,
  аз не зная, не зная.
  При кого ще отиде в тези нощи студени.
  Тя ще мисли за мене,
  ще си спомня за мене.
  И защо една вечер
  най-случайно ми хрумна
  да я спра и почне любовта неразумна?
  Тя сега си отива и почти е спокойна.
  Тя е малка и грешна,
  тя е малка и стройна.
  И защо аз не мога да я спра. И не искам.
  Един влаков сигнал като гларусов писък...
  С нея весел ли бях,
  непохватен ли,
  чист ли?
  Зная само, че тя все пак почна да мисли.
  Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
  но сега е богата -
  тя вече обича.
  Все едно дали мене.
  Но сега точно - мене.
  При кого ще отиде в тези нощи студени?
  И защо аз не мога да я спра. И не искам.
  Един влаков сигнал като гларусов писък...
  
  

  2005-08-09T20:35:01+03:00
• 

  daik (Георги Динински)

  Та значи тъй! Реши и си отиваш...
  На добър час - аз няма да те спра.
  Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
  ала от скръб едва ли ще умра.
  
  И мене, ако някога ме стопли,
  усмивката на някой друг човек,
  ще ме спаси от старите ми вопли,
  но пътят ми ще стане ли по-лек.
  
  Сърцето ми докрай ще се разнищи,
  във него ще пресъхне песента
  и то ще заприлича на огнище,
  в което ровят с пръчка в пепелта.
  
  И то ще заприлича на вратата,
  която подир теб мълчи и зей
  и през която само нощен вятър,
  ще носи прах, от твоите нозе.
  
  Но тръгваш ти дори без сбогом
  аз не те виня -
  на този свят пътеки много,
  но любов - една.

  2005-08-09T20:32:32+03:00