8.07.2009 г., 0:38

Отиваш си

981 0 1

Кажи ми как да те забравя?

Остави ме сама в тишина и мрак,

без теб животът няма смисъл,

без теб животът ми е ад.

 

Угасват бавно и последните надежди,

бавно се разделяме и ние в нощта,

кръвта по устните се стича плавно,

обичта отива си със вечерта.

 

Отиваш си и ти, а тъй ми е студено

и всичко сякаш е една лъжа.

Крещя след тебе "моля те, върни се,

не оставяй да угасне любовта"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...