Отиват си добрите ми приятели,
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете,
сред тях работя, боря се и страдам
със тях празнувам битки и победи,
и падам, и прощавам, и нападам.
Ала се сещам за добрите,
така копнея да ги видя и погаля,
с очите си ме гледат от звездите
и във децата ми навярно се повтарят.
© Даниела Атанасова Всички права запазени