Отиват си добрите ми приятели,
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете,
сред тях работя, боря се и страдам
със тях празнувам битки и победи,
и падам, и прощавам, и нападам.
Ала се сещам за добрите,
така копнея да ги видя и погаля,
с очите си ме гледат от звездите
и във децата ми навярно се повтарят.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
