28.06.2017 г., 15:00 ч.

Отиват си, отиват си 

  Поезия
743 4 11

 

                   Отиват си, отиват си без съпротива,
                   онези сини мигове - мъниста,
                   зеленото внезапно си отива,
                   а думите сами напускат листа.
 
                   И тръгват си любови в късна доба,
                   усетили момента на сбогуване,
                   небето е последната утроба,
                   а после няма нищо за жадуване.

                   Изтичат бистрите реки и идват мътни,
                   и черно-бели са пейзажите насън,
                   а зад пердето дебне нещо смътно,
                   по-добре не поглеждай навън!

                   Отвън свисти обратното летоброене,
                   в обратното поникнало е семето,
                   в следите на изтичащото време
                   намирам смисъла, но губя времето. 
 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??