28 jun 2017, 15:00

Отиват си, отиват си 

  Poesía
742 4 11

 

                   Отиват си, отиват си без съпротива,
                   онези сини мигове - мъниста,
                   зеленото внезапно си отива,
                   а думите сами напускат листа.
 
                   И тръгват си любови в късна доба,
                   усетили момента на сбогуване,
                   небето е последната утроба,
                   а после няма нищо за жадуване.

                   Изтичат бистрите реки и идват мътни,
                   и черно-бели са пейзажите насън,
                   а зад пердето дебне нещо смътно,
                   по-добре не поглеждай навън!

                   Отвън свисти обратното летоброене,
                   в обратното поникнало е семето,
                   в следите на изтичащото време
                   намирам смисъла, но губя времето. 
 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??