Отиват си, отиват си
Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба,
усетили момента на сбогуване,
небето е последната утроба,
а после няма нищо за жадуване.
Изтичат бистрите реки и идват мътни,
и черно-бели са пейзажите насън,
а зад пердето дебне нещо смътно,
по-добре не поглеждай навън!
Отвън свисти обратното летоброене,
в обратното поникнало е семето,
в следите на изтичащото време
намирам смисъла, но губя времето.
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На една вълна сме,Раде.Обичам да чета творбите ти.
-
Все пак няма вечни, но са важни следите, които оставяме! Поздрави, Ради!
-
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба,
усетили момента на сбогуване,
---------------
Изтичат бистрите реки и идват мътни,
!!!! -
Всичко си отива и така трябва да бъде. Как иначе да се освободи място за новото!?
-
В оставените следи е смисълът.
Хубав финал. -
Кога ли идват любовите!? Много е хубаво!
-
Така е, често губим времето без дори и да се усетим. Поздрав!
-
Вдигаш все по- високо летвата, Ради. Почитания за моженето!
Много ми хареса.
:* -
И при мен е така. Поздравявам Те за стихотворението.
-
Чудесно, Рада!
-
Докато търсим смисъл, животът изтича между пръстите ни! Хубав стих, Ради!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
