24.09.2010 г., 23:04

Откакто ми се случи

817 0 6

Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.

Не се надбягвам с време, не воювам,
пространства и миражи не деля.
На празни листи вятъра рисувам
и радвам се на цветната дъга.

Откакто ми се случи, пеят птици
сред зимен мраз и пролетни цветя
изправят росни, слънчеви главици
в най-мрачните мъгли на есента.

От злобата, на милост се научих,
от слабите - на всичко да се смея.
Различна съм, откакто ми се случи
с безкрайната Вселена да се слея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...