ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
22.06.2018 г., 17:03 ч.

Откакто разбрах 

  Поезия » Друга
2060 17 24

Откакто разбрах

 

Откак разбрах, че по малко умирам,

да забърсвам прах се страхувам –

(дихания кремирани в нея съзирам)

с блясък смъртта не ща да дарувам.

 

Откакто разбрах, че тиктакам –

ням секундарник в килия,

закрещял – Душа да дочакам,

а тя – през чайник летяща фурия...

 

Живота претакам през кучешки зъби –

ни е кипнало вино, ни е  туршия,

а в цедилото – нищо! Сал две думи –

Страх на кълбо, и Любов с оголена шия

 

с Палача безсрамно флиртуват:

Тя се ражда безчет, и на Бог е Царица,

отдаващ ù чест, Страхът козирува.

Тя,тъмничарят злочест, и моя тъмница.

 

Любовта е зандан, Тя е лично на Бога –

един живот окован, дарен с изкупление.

Тиктакам – винтче в Часовник от Чертога -

Да умра – нима е надежда за „спасение”?

 

Откакто по много умирам –

спасявам само Царицата!

Шах на Страха! И го матирам!

А, Надеждата ми - кацнала на жицата -

плаче, с „Моканина” плаче…тя…Птицата….

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдро, замислящо съчетано с богат израз и поетична чувствителност! Поздравления, Рен!
  • божествено!
  • Благодаря ти, Валя!
  • Рени, твоите стихове не ги чета, а ги усещам. Великолепно!
  • Топла прегръдка, Албенче! Благодаря за усета ти!
  • Потръпнах от този невероятно силен стих, Рени, който сякаш кървѝ...
  • Таня Чардакова, благодаря за "любими"!

    Благодаря и на теб, Велине!
  • Прекрасно е, Рени! Толкова много символика... Поздрави!
  • Радвам се, че не ме забравяте, Гавраиле, Руми, Иржи! Благодаря!
  • Наистина много твой стил,Рени,трябва да го четеш,четеш,за да вникнеш в дълбочина....Наистина има доста тъга,а ми се иска сега да твориш само оди!
  • Винаги истинска, винаги себе си и толкова разпознаваема! Поздрав и прегръдка, Рени!
  • Голяма доза тъга с привкус на безнадежност.Дори в думите на "Моканина" надеждата е по-голяма.Човек се ражда смъртен но животът си осмисля с надеждата че е безсмъртен.
    Поздрав и вярвай в това!
  • Пепи, благодаря1
  • Съгласна съм с всички коментирали. Поздравления, Рени!
  • Силно и въздействащо! 🌻
  • Благодаря ви, Любо,Лиа, Наде, Дани, Хари, Ангеле, Роби, Влад, благодаря за прекрасните ви коментари!
  • Прекраснен стих в твоя неподражаем стил, Рени! А финалът ме остави безмълвен. Аплодисменти!
  • Оригинален стих с великолепен финал!...
    Много харесах, Рени!...
    Поздравления!...
  • Koгато Цввтовете в стиховете заговорят
    приннудено е сивото да замълчи.
    Врати, прозорци, ... нека се отворят!
    И светлина от тебе Рени да блести.
  • Хубаво е,Рени!Буди много размисли!
  • Ренка!!!
  • Ренко! Лястовичке моя бяла!
  • Прочетох, но думите ми изчезнаха, като обратен водовъртеж се всмукаха в мен... и сега...нищо няма, само туптеж на кухост...Мисля,че даже забравих какво е да дишаш с душа...и само сърцето остана да напомня,... когато мога бих написала много, но всичко ще е казано, вече от теб.
  • Стихотворение в типично твой стил, поставящо много въпроси и предизвикващо размисли! Харесах!
Предложения
: ??:??