Откакто разбрах
Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам.
Откакто разбрах, че тиктакам –
ням секундарник в килия,
закрещял – Душа да дочакам,
а тя – през чайник летяща фурия...
Живота претакам през кучешки зъби –
ни е кипнало вино, ни е туршия,
а в цедилото – нищо! Сал две думи –
Страх на кълбо, и Любов с оголена шия
с Палача безсрамно флиртуват:
Тя се ражда безчет, и на Бог е Царица,
отдаващ ù чест, Страхът козирува.
Тя,тъмничарят злочест, и моя тъмница.
Любовта е зандан, Тя е лично на Бога –
един живот окован, дарен с изкупление.
Тиктакам – винтче в Часовник от Чертога -
Да умра – нима е надежда за „спасение”?
Откакто по много умирам –
спасявам само Царицата!
Шах на Страха! И го матирам!
А, Надеждата ми - кацнала на жицата -
плаче, с „Моканина” плаче…тя…Птицата….
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
