24.10.2007 г., 8:03

Отказвам!

801 0 2

Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си,
макар дъждът да ме намокри
до кости!
Отказвам да пусна розата,
която е в ръката ми,
макар бодлите й да ме нараняват!
Отказвам да спра да обичам,
макар не всеки да ми отвръща с обич!
Отказвам да приема, че е свършило лятото,
макар да виждам как листата падат
едно по едно!
Отказвам да спра да чукам

на вратата на живота,

макар вратата на съществуването

да е винаги отворена за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво !Страхотно , след всичко което прочетох от теб , не вярвам на очите си , че първото може да е такова съвършенство , остава да чакам още много такива красоти !Прегръдки!
  • Хубаво стихотворение,
    прекрасно поднесено.
    С обич,мила Тина.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...