24 окт. 2007 г., 08:03

Отказвам!

804 0 2

Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си,
макар дъждът да ме намокри
до кости!
Отказвам да пусна розата,
която е в ръката ми,
макар бодлите й да ме нараняват!
Отказвам да спра да обичам,
макар не всеки да ми отвръща с обич!
Отказвам да приема, че е свършило лятото,
макар да виждам как листата падат
едно по едно!
Отказвам да спра да чукам

на вратата на живота,

макар вратата на съществуването

да е винаги отворена за мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво !Страхотно , след всичко което прочетох от теб , не вярвам на очите си , че първото може да е такова съвършенство , остава да чакам още много такива красоти !Прегръдки!
  • Хубаво стихотворение,
    прекрасно поднесено.
    С обич,мила Тина.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...