Oct 24, 2007, 8:03 AM

Отказвам!

  Poetry
803 0 2

Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си,
макар дъждът да ме намокри
до кости!
Отказвам да пусна розата,
която е в ръката ми,
макар бодлите й да ме нараняват!
Отказвам да спра да обичам,
макар не всеки да ми отвръща с обич!
Отказвам да приема, че е свършило лятото,
макар да виждам как листата падат
едно по едно!
Отказвам да спра да чукам

на вратата на живота,

макар вратата на съществуването

да е винаги отворена за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво !Страхотно , след всичко което прочетох от теб , не вярвам на очите си , че първото може да е такова съвършенство , остава да чакам още много такива красоти !Прегръдки!
  • Хубаво стихотворение,
    прекрасно поднесено.
    С обич,мила Тина.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...