24 oct 2007, 8:03

Отказвам!

Poesía

802 0 2

Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си,
макар дъждът да ме намокри
до кости!
Отказвам да пусна розата,
която е в ръката ми,
макар бодлите й да ме нараняват!
Отказвам да спра да обичам,
макар не всеки да ми отвръща с обич!
Отказвам да приема, че е свършило лятото,
макар да виждам как листата падат
едно по едно!
Отказвам да спра да чукам

на вратата на живота,

макар вратата на съществуването

да е винаги отворена за мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

raccing (Радка Иванова)

Браво !Страхотно , след всичко което прочетох от теб , не вярвам на очите си , че първото може да е такова съвършенство , остава да чакам още много такива красоти !Прегръдки!

2008-01-16T18:24:37+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво стихотворение,
прекрасно поднесено.
С обич,мила Тина.

2007-10-24T15:20:59+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0