Отключване
Орис да имам такава, необикновена,
с тъжна песен сърце да отключа на богиня...
На милувките на вълните да се оставя
и не глуха и сляпа на брега на самотата...
Да коленича пред мъжа, когото обичам,
никога безсилна, неподвижна и няма...
Да се изплъзна от обвивката си пияна,
пред щастливи мигове и луда морска пяна...
С гордост на избраница да забълбукам,
в нова галактика бясно да препускам...
Да влизам през врати на светли възторзи -
да звучат за мен най-нежните акорди...
Да имам думи предостатъчни с поетичен чар,
да мина тънко по най-хлъзгавите глетчери...
Да се питам как да задържа човешкото,
хвърлено в покрайнините грешни на живота...
В мен болка необикновена се попива,
тъжно е сърцето на заключена богиня.
с тъжна песен сърце да отключа на богиня...
На милувките на вълните да се оставя
и не глуха и сляпа на брега на самотата...
Да коленича пред мъжа, когото обичам,
никога безсилна, неподвижна и няма...
Да се изплъзна от обвивката си пияна,
пред щастливи мигове и луда морска пяна...
С гордост на избраница да забълбукам,
в нова галактика бясно да препускам...
Да влизам през врати на светли възторзи -
да звучат за мен най-нежните акорди...
Да имам думи предостатъчни с поетичен чар,
да мина тънко по най-хлъзгавите глетчери...
Да се питам как да задържа човешкото,
хвърлено в покрайнините грешни на живота...
В мен болка необикновена се попива,
тъжно е сърцето на заключена богиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
