Орис да имам такава, необикновена,
с тъжна песен сърце да отключа на богиня...
На милувките на вълните да се оставя
и не глуха и сляпа на брега на самотата...
Да коленича пред мъжа, когото обичам,
никога безсилна, неподвижна и няма...
Да се изплъзна от обвивката си пияна,
пред щастливи мигове и луда морска пяна...
С гордост на избраница да забълбукам,
в нова галактика бясно да препускам...
Да влизам през врати на светли възторзи -
да звучат за мен най-нежните акорди... ...